По какво да познаем аутистите като Сашко
При аутистите напрежението понякога е голямо, затова търсят механизми за бягство. Те често минават през по-интензивни движения на тялото, споделя Десислава Консулова - психолог и ресурсен преподавател
- Госпожо Консулова, какво е най-важното, което би трябвало да знаем за децата с аутизъм?
- Основното е, че всяко дете е извънредно характерно. За да може да диагностицираме децата с аутизъм или да определим, че държанието им прилича аутистичното, има общи характерности. Но би трябвало всяко дете да се преглежда настрана, не може да ги слагаме под общ знаменател.
Различни са усещането им за близките и нещата, които ги нервират. Например моят глас за някои деца е доста мощен, а за други е доста спокоен и противен.
- Казвате, че децата са доста разнообразни, само че въпреки всичко може ли да обобщим особеностите в държанието им?
- За да определим едно дете като аутистично, би трябвало да са наранени няколко сфери на развиване. Основните са взаимоотношенията и връзката с другите. Често те имат и стереотипни придвижвания, които ги отличават. Понякога се оприличават като пърхания с ръце или въртеливи придвижвания на ръцете. По този метод те обработват информацията от средата, която за тях може да е напрягаща и неприятна. Те вършат придвижванията, тъй като на този стадий детето не е изработило различен механизъм да успокои нервната си система. Наподобяват нервните придвижвания на възрастните, като да вземем за пример навиването на кичур коса или потропването с крайник. При аутистите очевидно напрежението от време на време е в огромна степен и по тази причина търсят механизми за бягство, които най-често минават през по-интензивни придвижвания на тялото.
Родителите най-често се свързват с нас, когато липсва речта. Това обаче не всеки път е аутизъм. Специалистът би трябвало да изследва дали неналичието на тирада не е просто забавено развиване и дали се следят стереотипните придвижвания на децата с аутизъм. Може да има и стереотипна игра - когато обича да играе единствено с колички, само че не демонстрира интерес към други играчки, както и неналичието на предпочитание да поддържа връзка с другите.
Аутистите се усещат добре да играят сами, нямат нужда да са с връстници, каквато обикновено функциониращо дете има.
Децата в норма по принцип имат натурален интерес да играят с другите, който се появява по-късно. Децата аутисти се отделят да играят сами, до 4-ата - 5-ата година в детската градина доста ясно може да се отличат, без това да е постоянно притеснително за родителите. За да сложим диагнозата за едно дете, би трябвало да има набор от характерности.
- Кога е най-добре родителят да потърси помощ?
- Специалистите, които работим с деца с аутизъм или с обучителни компликации, рано виждаме характерностите на даден проблем. Ние може да видим, че детето има проблем, и до първата му година. Липсата на очен контакт да вземем за пример подсказва за това, само че не всеки път е аутизъм. При аутистичния набор някои деца реализират очен контакт, могат да приказват, да играят с връстници, само че нещо в държанието им доста прилича аутистичното.
Смятам, че топката е в ръцете на експертите. Когато родителят има едно дете, не всеки път може да си даде сметка, че то има проблем. Доста постоянно той стартира да се упреква, че не е потърсил помощ по-рано. А не трябва, защото родителите не са научени какво да търсят и гледат. Случвало се е те да са спокойни, че детето приказва, само че речта му да не е функционална. Ако аз му кажа: “Здравей, аз съм Деси ” и то отвърне със “Здравей, аз съм Деси ”, това не е функционална тирада.
Много е важно освен с децата да се работи активно и с родителите
У нас доста малко родители се свързват с психолози, а в това време изпитват извънредно страдалчество, когато се прибират у дома и детето им не приказва с тях, не си играе с играчките, които са му подарили. Важно е майките и бащите да бъдат подкрепяни, да знаят, че не е тяхна виновността и че тези деца се раждат по този начин. Много родители изпитват виновност, че са развалили децата си, по тази причина би трябвало да се отвори пространство за потребността от лечебна работа с тях. Освен това родителите би трябвало да знаят по какъв начин да подхождат с децата си, по тази причина е добре да посещават терапиите дружно с тях - да гледат по какъв начин експертът играе с малчуганите, да получат насоки.
- Интегрират ли се хората с аутизъм у нас?
- От една страна, зависи от експертите, които работят с тях, само че, въпреки това, зависи от обществото. Основната компликация и предизвикателство на тази интеграция или приобщаване е да подготвим децата от дребни, че има разнообразни дечица. Все още на особеното се гледа с друго око, само че считам, че вървим с муден прогрес към приемането му. За страдание, не всички родители и учители са готови. В детската градина или в учебно заведение е доста мъчно да имаш ексцентрично дете.
- Какво би трябвало да създадем като общество?
- Със сигурност би трябвало да има повече акции, които да ни демонстрират да не се плашим от тези деца, да одобряваме особеното и да живеем с него. Често се случва в детската градина да се забележи проблематично държание на детето и родителите на останалите да се засилват против него. Учителят, който работи с това дете, не може да го пази на всички места, както и родителите му. За страдание, огромна част от учителите не са задоволително добре готови да работят с възпитаник с някакъв проблем. Стараят се, само че е огромно предизвикателство, а децата с особености не са по никакъв начин малко.
Радвам се, че изгубването на Сашко от Перник получи подобен огромен отзив. Хората чуха за аутизма и най-малко няколко индивида ще са прочели какво съставлява. Има няколко кино лентата и сериали за аутизма, при които основните герои са гении, само че те пък пораждат различен проблем - родителите се объркват, че всяко дете е такова. Започват да си мислят, че детето им, страдащо от аутизъм, ще е необикновен талант в математиката или виртуоз в музиката да вземем за пример. Реалността обаче е друга. Има деца, за които огромен прогрес е умеенето да си обуват дънките или да споделят. Добре е обществото да е осведомено, само че не да е с неправилното очакване, че от всяко едно ще се извлече талантливост. Дори да я има тази талантливост, от време на време сме възпрепятствани да я открием.
Класически образец е, когато родителят е прочел, че Айнщайн е проговорил на 4, да има вяра, че щом детето му не е проговорило толкоз дълго, ще е като Айнщайн. Има ги и тези деца, само че вярвайки в концепцията, че след 5-годишна възраст нещо гениално ще се отключи в детето, се губят дейни години, през които то може да бъде подкрепено.
- Казвате, че поради изчезналия Сашко сме чули за аутизма, кои погрешни неща в това време чухме?
- Не дръзвам да приказвам за него, защото не го познавам, само че имаше доста хрумвания по какъв начин да го търсим. Трябваше обаче да се вслушаме само в думите на експертите, които са работили със Сашко.
Първите хора, към които трябваше да се обърнем, са те. Разбира се, и към родителите. Специалистите, които работят с него, се допуска, че го познават най-добре. В медийното пространство се дадоха хрумвания за намирането му, само че всички аутисти се сложиха под общ знаменател, като да вземем за пример “аутистите обичат водата, търсете го до водоеми ”. Той обаче може да не реагира на това.
CV
Бакалавър е по логика на психиката в Софийския университет, а по-късно приключва магистратура по детско-юношеска и учебна логика на психиката (диагностика и консултиране)
Започва да работи в дневен център за деца от аутистичния набор, както и в психо-логопедичен център в Бургас
Работи като ресурсен преподавател в Регионален център по поддръжка на процеса на приобщаващото обучение - София-град, към Министерството на образованието и науката
Работи и в центъра за психическо консултиране “Атитюд ”
- Госпожо Консулова, какво е най-важното, което би трябвало да знаем за децата с аутизъм?
- Основното е, че всяко дете е извънредно характерно. За да може да диагностицираме децата с аутизъм или да определим, че държанието им прилича аутистичното, има общи характерности. Но би трябвало всяко дете да се преглежда настрана, не може да ги слагаме под общ знаменател.
Различни са усещането им за близките и нещата, които ги нервират. Например моят глас за някои деца е доста мощен, а за други е доста спокоен и противен.
- Казвате, че децата са доста разнообразни, само че въпреки всичко може ли да обобщим особеностите в държанието им?
- За да определим едно дете като аутистично, би трябвало да са наранени няколко сфери на развиване. Основните са взаимоотношенията и връзката с другите. Често те имат и стереотипни придвижвания, които ги отличават. Понякога се оприличават като пърхания с ръце или въртеливи придвижвания на ръцете. По този метод те обработват информацията от средата, която за тях може да е напрягаща и неприятна. Те вършат придвижванията, тъй като на този стадий детето не е изработило различен механизъм да успокои нервната си система. Наподобяват нервните придвижвания на възрастните, като да вземем за пример навиването на кичур коса или потропването с крайник. При аутистите очевидно напрежението от време на време е в огромна степен и по тази причина търсят механизми за бягство, които най-често минават през по-интензивни придвижвания на тялото.
Родителите най-често се свързват с нас, когато липсва речта. Това обаче не всеки път е аутизъм. Специалистът би трябвало да изследва дали неналичието на тирада не е просто забавено развиване и дали се следят стереотипните придвижвания на децата с аутизъм. Може да има и стереотипна игра - когато обича да играе единствено с колички, само че не демонстрира интерес към други играчки, както и неналичието на предпочитание да поддържа връзка с другите.
Аутистите се усещат добре да играят сами, нямат нужда да са с връстници, каквато обикновено функциониращо дете има.
Децата в норма по принцип имат натурален интерес да играят с другите, който се появява по-късно. Децата аутисти се отделят да играят сами, до 4-ата - 5-ата година в детската градина доста ясно може да се отличат, без това да е постоянно притеснително за родителите. За да сложим диагнозата за едно дете, би трябвало да има набор от характерности.
- Кога е най-добре родителят да потърси помощ?
- Специалистите, които работим с деца с аутизъм или с обучителни компликации, рано виждаме характерностите на даден проблем. Ние може да видим, че детето има проблем, и до първата му година. Липсата на очен контакт да вземем за пример подсказва за това, само че не всеки път е аутизъм. При аутистичния набор някои деца реализират очен контакт, могат да приказват, да играят с връстници, само че нещо в държанието им доста прилича аутистичното.
Смятам, че топката е в ръцете на експертите. Когато родителят има едно дете, не всеки път може да си даде сметка, че то има проблем. Доста постоянно той стартира да се упреква, че не е потърсил помощ по-рано. А не трябва, защото родителите не са научени какво да търсят и гледат. Случвало се е те да са спокойни, че детето приказва, само че речта му да не е функционална. Ако аз му кажа: “Здравей, аз съм Деси ” и то отвърне със “Здравей, аз съм Деси ”, това не е функционална тирада.
Много е важно освен с децата да се работи активно и с родителите
У нас доста малко родители се свързват с психолози, а в това време изпитват извънредно страдалчество, когато се прибират у дома и детето им не приказва с тях, не си играе с играчките, които са му подарили. Важно е майките и бащите да бъдат подкрепяни, да знаят, че не е тяхна виновността и че тези деца се раждат по този начин. Много родители изпитват виновност, че са развалили децата си, по тази причина би трябвало да се отвори пространство за потребността от лечебна работа с тях. Освен това родителите би трябвало да знаят по какъв начин да подхождат с децата си, по тази причина е добре да посещават терапиите дружно с тях - да гледат по какъв начин експертът играе с малчуганите, да получат насоки.
- Интегрират ли се хората с аутизъм у нас?
- От една страна, зависи от експертите, които работят с тях, само че, въпреки това, зависи от обществото. Основната компликация и предизвикателство на тази интеграция или приобщаване е да подготвим децата от дребни, че има разнообразни дечица. Все още на особеното се гледа с друго око, само че считам, че вървим с муден прогрес към приемането му. За страдание, не всички родители и учители са готови. В детската градина или в учебно заведение е доста мъчно да имаш ексцентрично дете.
- Какво би трябвало да създадем като общество?
- Със сигурност би трябвало да има повече акции, които да ни демонстрират да не се плашим от тези деца, да одобряваме особеното и да живеем с него. Често се случва в детската градина да се забележи проблематично държание на детето и родителите на останалите да се засилват против него. Учителят, който работи с това дете, не може да го пази на всички места, както и родителите му. За страдание, огромна част от учителите не са задоволително добре готови да работят с възпитаник с някакъв проблем. Стараят се, само че е огромно предизвикателство, а децата с особености не са по никакъв начин малко.
Радвам се, че изгубването на Сашко от Перник получи подобен огромен отзив. Хората чуха за аутизма и най-малко няколко индивида ще са прочели какво съставлява. Има няколко кино лентата и сериали за аутизма, при които основните герои са гении, само че те пък пораждат различен проблем - родителите се объркват, че всяко дете е такова. Започват да си мислят, че детето им, страдащо от аутизъм, ще е необикновен талант в математиката или виртуоз в музиката да вземем за пример. Реалността обаче е друга. Има деца, за които огромен прогрес е умеенето да си обуват дънките или да споделят. Добре е обществото да е осведомено, само че не да е с неправилното очакване, че от всяко едно ще се извлече талантливост. Дори да я има тази талантливост, от време на време сме възпрепятствани да я открием.
Класически образец е, когато родителят е прочел, че Айнщайн е проговорил на 4, да има вяра, че щом детето му не е проговорило толкоз дълго, ще е като Айнщайн. Има ги и тези деца, само че вярвайки в концепцията, че след 5-годишна възраст нещо гениално ще се отключи в детето, се губят дейни години, през които то може да бъде подкрепено.
- Казвате, че поради изчезналия Сашко сме чули за аутизма, кои погрешни неща в това време чухме?
- Не дръзвам да приказвам за него, защото не го познавам, само че имаше доста хрумвания по какъв начин да го търсим. Трябваше обаче да се вслушаме само в думите на експертите, които са работили със Сашко.
Първите хора, към които трябваше да се обърнем, са те. Разбира се, и към родителите. Специалистите, които работят с него, се допуска, че го познават най-добре. В медийното пространство се дадоха хрумвания за намирането му, само че всички аутисти се сложиха под общ знаменател, като да вземем за пример “аутистите обичат водата, търсете го до водоеми ”. Той обаче може да не реагира на това.
CV
Бакалавър е по логика на психиката в Софийския университет, а по-късно приключва магистратура по детско-юношеска и учебна логика на психиката (диагностика и консултиране)
Започва да работи в дневен център за деца от аутистичния набор, както и в психо-логопедичен център в Бургас
Работи като ресурсен преподавател в Регионален център по поддръжка на процеса на приобщаващото обучение - София-град, към Министерството на образованието и науката
Работи и в центъра за психическо консултиране “Атитюд ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ